Според Олпорт, личността предполага наличие на сложни връзки между
физиологическите и мисловни процеси. Той разглежда личността като сложна развиваща се система от привички, нагласи и личностни черти. Тя е организирано цяло, а не е сбор от навици и фиксации. Съществува в настоящето и гледа към бъдещето, а не към миналото. Личността е динамична организация на тези психофизически системи вътре в индивидиума, които определят характерното за него мислене и поведение. Човешките същества, според Олпорт са мотивирани от задоволяване на биологическите нужди за оцеляване - опортюнистично функциониране. По-голямата част от човешкото поведение се мотивира от действия, изразяващи същността на отделната личност - лично функциониране. Определението което дава на човешката същност, включва седем субективна аспекта на личността (функции): усещане за собственото тяло (1-2 г.); самоидентичност (1-2 г.); самоуважение (2-4 г.); саморазвитие (4-6 г.); самопознание (4-6 г.); рационално моделиране (6-12 г.), лични усилия, рационално управление на самия себе си (след 12 г.). Тази схема не е стадиална теория, а само описание на обикновения път на човешкото развитие. Според Олпорт, всеки човек е уникален и неповторим, защото е носител на своеобразно съчетание на качества, потребности, които той определя като личностни черти. Съществуват индивидуални черти, специфични за всеки конкретен човек, и общи, присъщи на повечето хора. Освен това, Олпорт разделя личностните черти на основни (вродени черти, които стимулират поведението) и на инструментални (оформят поведението и се формират в процеса на живота). Той прави и още една класификация на личностните черти: централни (основните компоненти на личността), вторични (предпочитания, отношения, ситуационни черти) и кардинални.