Под влияние на системата на социално разделение на труда у личността се формират
специално способности към съответната дейност. Тяхната главна особеност се състои в обстоятелството, че са свързани с конкретна човешка дейност и осъществяването на специални операции. В психологията специалните способности се определят като система от свойства на личността, която помага да се достигнат високи резултати в някаква дейност.
Повечето структури на ралзичните специално способности се образуват от елементи на голямо
количество частни способности. Общи за структурите на всички специални способности е простото изброяване на съставните им компоненти, без да се посочват връзките между тях.
Съществен и ползотворен е подходът, при който се обособява и отделя креативитетът.
Разглежда се креативитетът като се отнася към способността да се изразяват нови и полезни идеи, да се усещат и изясняват важни взаимовръзки. Като съществен когнитивен акт, който регулира творческия процес мнозина изследователи посочват възприятието. Те отбелязват следните особености на сензорната и възприятна сфера: необикновена чувствителност към субсензорни подсказки; умение да се възприемат неточностите, необичайните и уникалните свойства в отделните обекти; способност да се възприема частичното пресичане на признаците на предметите, които формално са различни и между които няма очевидна връзка. Посочените особености на възприятието се представят в качеството на източник за получаване и запазване на информация, необходима за творческата дейност. Други когнитивни процеси са въображението и мисленето. Творческото въображение предполага самостоятелно създаване на образи, реализирани в оригинални и ценни продукти на дейността. Най-често изявяването на креативния потенциал става по пътя на дефиниране на мисленето като дивергентно (конструктивно) и конвергентно(нетворческо, стандартно).