01 Научен статут на педагогиката

Обект на педагогиката са образованието, възпитанието и обучението като обществени явления

и дейности, чрез които се осъществява предаването и усвояването на обществено полезен и
личностно значим опит и се подпомага цялостното развитие на човешката личност.

Предмет на педагогиката са закономерностите и механизмите за организиране и

функциониране на тези дейности с оглед достигането на поставените пред тях обществено
значими цели.

Задачите на педагогиката се обусляват от спецификата на нейния обект и предмет, от

наличните във всеки периот от общественото развитие потребности от педагогически знания и
в значителна степен характеризират насочеността на развитието й като наука. Или:

1. Разкриване и изучаване на закономерностите на организацията и функционирането на

образованието, възпитанието и обучението.
2. Определяне на съдържанието на образованието, възпитанието и обучението въз
основа на предварително обосновани критерии за неговия подбор и структуриране.
3. Обосноваване на системи от принципи и методи, похвати, форми и средства за
ефективно осъществяване на образованието, възпитанието и обучението.
4. Разработване и обосноваване на изискванията към подготовката на педагогическите
кадри.

Основни понятия:

Образование – сложен, преднамерен, целенасочен и организиран процес на взаимодействие

между определени фактори на социалната среда и хората, в рамките на който се осъществява
непрекъснато предаване от страна на тези фактори и усвояване от страна на отделния индивид
на значими страни на съвкупния социален опит с цел подпомагане на цялостното личностно
развитие на човека и социалното възпроизводство и развитие на обществото.

Възпитание – вид педагогическа дейност, подпомагаща усвояването на опит за системите от

интелектуални, нравствени, естетически, физически и пр. ценности и отношения с цел
формиране на определени качества и черти на човешкия характер и цялостно развитие.

Обучение – вид педагогическа дейност, чрез която се осъществява предаването и усвояването

от отделния човек на определен социално обусловен минимум опит, свързан с основите на
науките и най-значимите страни от практическата дейност, който гарантира за него и за
обществото пълноценната му социална реализация и професионална интеграция и подпомага
личностното му развитие.

Личност – човекът с неговите социално обусловени и индивидуално изразени качества:

интелектуални, емоционални, волеви

Развитие – процес на създаване и формиране на човешката личност под влиянието на външни

и вътрешни, управляеми и неуправляеми, социални и природни фактори.

Социализация – всеобхватен и сложно детерминиран процес на интегриране на човешкия

индивид в обществото и неговите разнообразни структури чрез усвояване на натрупаното
културно богатство, духовни и материални ценности, обществени отношение и роли.
 01 Научен статут на педагогиката

Терминът педагогика идва от гръцката дума „педагог”, която се образува от две думи
„пайс” – дете и „аго” – водя за ръка и в буквален превод на български означава
детеводител. В древна Гърция така са наричали роба, който е имал грижата да води
детето до училище и да го прибира у дома. Постепенно значението на думата се
променя и педагог започват да наричат човек, умеещ добре да възпитава и обучава, а
впоследствие и притежаващ специална подготовка за това.

Педагогика е наука за образованието, възпитанието и обучението. Обществения

характер на образованието, възпитанието и обучението като явления и дейности
предопределя и спецификата на педагогиката като обществена наука, а оттук и нейния
исторически характер.

В книгата си „Педагогиката като наука” Н. Чакъров споменава следните характерни

особености на педагогиката:

1. Наука с голямо значение

2. Наука с подчертана перспективна насоченост.
3. Наука за извънредно сложно явление.
4. Най-диалектичната наука
5. Наука с мирогледен характер
6. Наука със силни интеграционни тенденции
7. Слабо разработена наука

Педагогическото изследване е процес на научно търсене, характеризиращ се с

целенасоченост, планомерност и висока степен организираност. Според проблемната
насоченост педагогическите изследвания се класират така:

 Фундаментални – насочени преди всичко към разкриване на закономерности на

педагогическите явления и процеси
 Приложни – преследват определена практическа цел
 Развойни – краен етап на изследователската работа

В зависимост от предмета на изследване се делят на:

 Теоретични – имат за цел формулирането и обосноваването на правила и

закономерности
 Емпирични – достигането до изводи върху основата на получените емпирични знания

Основните етапи, през които преминава едно педагогическо изследване:

1. Разработване на проект на изследването

2. Провеждане на изследването
3. Анализ на резултатите
4. Внедряване в практиката и интегриране в теорията

Под методи на педагогическите изследвания ще разбираме – начини за изучаване на

педагогическата действителност и откриване на педагогически закономерности, на научно
 01 Научен статут на педагогиката

мислене и получаване на нови педагогически знания. Те могат да бъдат класифицирани въз

основа на целта и предмета на изследователската дейност:

 Методи за теоретични педагогически изследвания – анализ, синтез, индукция,

дедукция, моделиране, мислен експеримент, формализация
 Методи за емпирични педагогически изследвания – наблюдение, експеримент, анкета,
социометрични методи, дидактическо тестиране...

Анализ и синтез – мислено или фактическо разлагане на цялото на части и процесите на

обратното съединяване на частите в едно цяло

Индукция – съвкупността от ред емпирични похвати на преход от известно към неизвестно,

съвкупност от способи за обобщаване, анализ на фактите, опиращ се на наблюдението,
експеримента и практиката.

Дедукция – извеждане на твърдение от едно или няколко други твърдения върху основата на
законите и правилата на логиката; това е процес на логическо извеждане, преход от
определени твърдения-предпоставки към тяхното следствие.

Моделиране – възпроизвеждане на характеристиките на някакъв обект върху друг обект,

специално създаден за изучаването на тези характеристики.

Мислен експеримент – мислено опериране с определен мислен метод, отразяващ реален

процес в природата или обществото.

Формализация – формата на процеси, различни по своето съдържание, като напълно се

абстрахираме от самото съдържание.

Педагогическо наблюдение – непосредствено възприемане на обектите и явленията от

педагогическата действителност с цел тяхното изясняване или пък за проверка на
предварително формулирани хипотези.

Педагогически експеримент - преднамерено активно въздействие на изследователя върху

изследвания процес или явление и отчитането на ефекта от това въздействие.

Дидактическо тестиране – кратковременно, технически просто осъществимо изпитване, което

се провежда при равни условия за всички изпитвани и има вид на такава задача, решаването
на която се поддава на количествен анализ и служи като показател за степента на развитие...
при конкретния изпитван.

Анкетиране – прилага се за изследване на мнения и отношения на изследваните лица за

определени събития.

 Стандартизирана – отделните въпроси и отговори са дадени предварително и в

определена последователност, като от анкетирания се изисква да посочи по съответен
начин един или няколко отговора, които според него са верни
 Частично стандартизирана – въпросите и тяхната последователност са дадени
предварително, но от анкетирания се изисква при някои въпроси сам да конструира
отговорите си
 01 Научен статут на педагогиката

 Нестандартизирана – не са дадени формулировките на въпросите, нито е определена

последователността на тяхното задаване
 Писмена и устна

Социометрични методи – изследват се микроструктурите на обществото, междуличностните

взаимоотношения в тези микроструктури в процеса на трудовата и социалната дейност на
хората в тях, като тези взаимоотношения имат подчертано емоционален характер и се
проявяват главно в три форми – симпатия, антипатия и равнодушие