05 Методи, форми, принципи и средства на възпитанието

Отделни възпитателни принципи са тясно свързани със съответни методи на възпитанието. Ако
методът е съвкупност от действия, то принципът има своеобразни методологически позиции
спрямо метода, т.е принципът обосновава метода.

Принциът за взискателност към личността се реализира чрез използването на метода

изискване. В своята същност изискването съдържа в себе си елемент на задължителност.
Дълбокият смисъл на изискването е то да бъде изпълнено от възпитавания, който да осъзнае
отговорността си за извършването на съответна дейност. Взискателността е необходима за
обезпечаване на личностното и обществено развитие. Тя предполага полагане на усилия от
този, към когото са насочени изискванията. Взискателността е иманентно втъкана в самата
задължителност на присъствието в училище до определена възраст, в задължителното учебно
съдържание, което трябва да бъде усвоено в училище, в изискуемите за спазване норми на
поведение в училище.

В основата на принципът за уважение към личността е залегнала идеята за признаване на

значимостта на личността на възпитавания субект. Този принцип предполага търсене у всяко
дете на положителното, което носи у себе си. Всяко дете заслужава да бъде уважавано заради
самото себе си , да бъде забелязвано, откривано, подкрепяно и стимулирано положителното в
него. Щом една личност е оценявана като значима, тя не просто е забелязвана, но и виждана,
към нея е проявено позитивно отношение, признаващо ценността й. А това е същността на
проявата на уважение към достойнството на личността. Не бива да забравяме, че изискването
за бинарност предполага в съдържанието на принципа да бъде включено и уважението към
възпитаващия.

В основата на принципа за значимостта на възпитателното време стои осъзнаването от страна

на възпитаващите на ценността на времето, което те прекарват с децата, уникалността и
невъзвратимостта на всеки времеви отрязък, оказващ или не влияние върху формирането на
личността. Ефективното възпитание предполага отчитане и на онова, което е извън
подготвеното за преподаване и усвояване учебно съдържание.

В основата на принципа за единство на възпитателните действия стои идеята, че би могла да

бъде постигната по-висока ефективност при възпитанието, ако между разнообразните
въздействия върху личността съществува единство. Полезността на постигането на такъв
принцип единство е в улесняването на работата на възпитаващите. Принципът има своята
полезност и за възпитавания, който няма да бъде поставен в ситуация на объркване. Основният
смисъл на принципа е улесняването на процеса на развитието на възпитаваните.

В основата на принципа за разнообразие на възпитателните действия стои идеята, че

възпитателната ефективност е по-висока, когато върху възпитаниците се оказват
разннообразни въздействия. Светът е съвкупност от различни по статус и характеристики хора,
с различни ценности, идеали, светоглед, начин на живот и т.н., които живеят заедно, общуват
помежду си, независимо от различията си. Адекватната подготовка за живто е едно
хетерогенно общество изисква опознаване и взаимодействие с различни по определен
признак от съответното дете хора.

Част от принципите на възпитанието са диалектически свързани помежду си.

 05 Методи, форми, принципи и средства на възпитанието

Методите на възпитанието отразяват съвкупността от действия, необходими за разрешаването

на определена възпитателна задача. Методите са видимо проявление на възпитателната
дейност. Няма възпитателен метод, който да е универсален, т.е. да бъде подходящ за всяка
една възпитателна ситуация.

Основна характеристика на метода на поощрение е изразяване на одобрение за извършена от

възпитавания дейност. В своята основа поощрението е позитивно ориентиран метод.
Поощрението може да се диференцира на два основни подвида – вербално и невербално.
Вербалното поощрение обикновено се назовава с думата похвала. Невербалните поощрения
могат да се диференцират на две групи – афективни и материални.

Метод наказание. Наказанието всъщност е един естествен метод, тъй като няма човек, който
да не греши в процеса на своето развитие. Основни функции на наказанието са: да коригира
поведението на детето, да му даде ясно да разбере къде и в какво то греши, да предизвиква
чувство на неудовлетвореност, дискомфорт, срам, което от своя страна да породи у него
потребност да промени своето поведение. основна характеристика на наказанието е
изразяване на неодобрение, огорчение от извършено или не действия на възпитавания.
Наказанието трябва да е навременно, конкретно, да предизвиква размисъл, да не вреди на
здравето, да не е унизително и детето да не се страхува от наказанието. Вербалното наказание
може да бъде проявено под различни форми: устно или писмено, забележка, порицание, упре,
мъмрене и др. Също така наказанието може да бъде физическо или под формата на
иронизиране.

В основата на метода личен пример стои механизмът за подражание и мотивът за

идентификация. Същността на метода се състои в съзнателно демонстриране на начини на
поведение от стран ана възпитателя с цел да бъде последван, като освен поведение могат да
се демонстрират и отношения към различни явления, оценки за тях или убеждения.

Метод съревнование. Съревнованието се разглежда като един от най-целесъобразните

методи за стимулиране на поведението и дейността. Участието на децата в различни форми на
съревнование дава възможност не само за взаимно сравняване на постиженията, а и за
допълнително стимулиране на усъвършенстването им. Кооперативното сътрудничество се
постига чрез групово съревнование, при което членовете на една група си сътрудничат един с
друг, докато групата се състезава с друга група.

Основна цел на метода убеждаване е постигане на приемане на истинността на някаква идея.

Убеждението се дефинира като устойчиво принципно знание, в чиято истинност човек вярва и
не се съмнява. Убеждаването като метод е тясно свързано с формирането на трайни възгледи и
отношения към света и човека. Убеждението може да стои както в края, така и в началото на
процеса на формирането на личността. Убеждени може да се развие въз основа на повече или
по-малко проверени знания, но също и като резултат от лична вяра. Понякога основанията на
убеждението не са рационални. Убежденията невинаги са рационален анализ на преживяното.
Те са тясно свързани с емоциите и чувствата. Убеждаването може да се осъществи чрез
издигане и оборване на аргументи, разясняване и др.