Технически университет – София

Филиал Пловдив

по
Аналогова схемотехника
Задание №36

Проектиране на нискочестотен усилвател

Студент:
Специалност: Електроника
Курс: II
Фак.№
Група:

Проверил:....................
/Гл.ас. Г. Бонев /
Съдържание

1. Теоретична част..................................................................................................3
1.1. Основни понятия. Параметри на НЧУ.......................................... 3
1.1.1. Коефициенти на усилване....................................................... 3
1.1.2. Чувствителност. Собствен шум.............................................. 4
1.1.3. Крайно, драйверно и предусилвателно стъпало.................... 6
1.2. Режими на работа............................................................................ 7
1.3. Отрицателна обратна връзка............................................................ 10
2. Избор на схема................................................................................................ .11
2.1. Примерни схеми.............................................................................. 11
2.2. Сравнителен анализ........................................................................ 14
3. Изчислителна част........................................................................................ ..16
3.1. Изчисляване на елементите от схемата........................................ 16
4. Списък на елементите......................................................................................23
5. Принципна схема.............................................................................................24
6. Използвана литература................................................................................... 25

2
1. Теоретична част

1.1 Основни понятия. Параметри на нискочестотните усилватели.

Основни понятия:
- Синусоиден сигнал.
Това е най-простият вид периодично трептение, което не може да се разложи
на по-прости съставни трептения. Между амплитудната (максималната) и
ефективната стойност на синусоидния сигнал съществуват следните зависимости:
U m= √2⋅U ff и
I m=√ 2⋅I ff
- Хармоници.
Всяко устройство, което генерира периодично несинусоидно трептение с
определена честота, генерира наред с това и множество други трептения (наричат
се още обертонове или хармонични) с честоти, кратни на основната. Колкото е по-
висока честотата на даден хармоник, толкова по-малка е неговата амплитуда.
Човешкият глас, а също и музикалните инструменти произвеждат точно
такива несинусоидни трептения, поради което честотният им спектър е значително
по-широк от основния им обхват. Тази особеност изисква от качествените
нискочестотни усилватели по-широк честотен обхват.

Параметри:
1.1.1 Коефициенти на усилване

1.1.1.2 Коефициент на усилване по напрежение.

Той се определя от отношението между амплитудите на променливото изходно
и променливото входно напрежение.
U
K U = ИЗХ
U ВХ

1.1.1.3 Коефициент на усилване по ток.

Той представлява отношението между променливия изходен и променливия
входен ток
I
K I = ИЗХ
I ВХ

1.1.1.4 Коефициент на усилване по мощност.

Дефинира се като отношението на променливата изходна мощност към

променливата входна мощност

3
 P ИЗХ
K P=
PВХ

1.1.2 Входно съпротивление.

Дефинира се с израза
U ВХ
RВХ =
I ВХ
Когато входния сигнал е променлив, входното съпротивление е по променлив ток и
се нарича още динамично или диференциално. На практика за нискоомен вход се смята
този с RВХ <5-10 kΩ, а за високоомен – този с RВХ >50 kΩ.

1.1.3 Изходно съпротивление.

Дефинира се с израза

U ИЗХ
R ИЗХ =
I ИЗХ
Ако изходния сигнал е променлив, се нарича диференциално или динамично. Ако
R ИЗХ <2-5 kΩ, е прието изходът да се нарича нискоомен. Ако R ИЗХ >20-50 kΩ,
високоомен изход.

1.1.4 Изходна мощност.

Това е променливотоковата изходна мощност на усилвателя. На практика се използва
понятието номинална изходна мощност. Това е мощността отделена в товара при
определен коефициент на нелинейни изкривявания. Номиналната изходна мощност се
определя от стойностите на номиналния изходен ток и номиналното изходно напрежение
от формулите
2
2
ИЗХ U ИЗХ
PИЗХ =U ИЗХ I ИЗХ =RT I =
RT

1.1.5 Чувствителност.
Амплитудата на входното променливо напрежение, при която на изхода се получава
номиналната изходна мощност, се нарича чувствителност на усилвателя. Усилвателят
трябва да се проектира с чувствителност, равна или по-висока от напрежението на сигнала
на източника.

1.1.6 Собствен шум.

На практика изходното напрежение на усилвателя не е равно на нула, когато
входното е равно на нула. Причината за това е собственият шум на транзисторите и
резисторите, недобро филтриране на мрежовото напрежение, лошо екранирани или

4
 неекранирани входни вериги и др. Трябва да се има предвид, че основен източник на шум
са първите стъпала на усилвателя, тъй като техният шум се усилва по-нататък.

1.1.7 Динамичен обхват.

Той характеризира способността на усилвателя да усилва както малки, така и големи
сигнали. Динамичният обхват се определя от израза
U
D= ВХ max
U ВХ min ,

където
U
ВХ max и
U
ВХ min са стойностите на входното напрежение, между които
амплитудната характеристика (наричана още предавателна характеристика) на усилвателя
е линейна. Самата амплитудна характеристика графично изразява зависимостта между
изходното и входното напрежение на усилвателя при определена честота.
Качественият НЧУ трябва да има възможно най-голям динамичен обхват, за да може
да възпроизведе и най-тихите, и най-силните тонове. Това се постига, от една страна, с
повишаване на изходната мощност, а от друга – с намаляване на нивото на собствения
шум.

1.1.8 Коефициент на полезно действие (к.п.д.).

Той показва каква част от цялата консумирана от токоизточника мощност се
превръща в полезна изходна мощност
P
η= ИЗХ⋅НОМ
P ЗАХР
К.п.д. на крайните стъпала зависи от режима на работа (класа на усимлване). К.п.д.
по принцип е голям, когато постоянните токове в колекторните вериги са възможно по-
малки в сравнение с токовете на полезния сигнал.

1.1.9 Амплитудно-честотна характеристика (АЧХ).

Това е графично изразената зависимост на коефициента на усилване по напрежение
от честотата. При идеалните усилватели това е една права линия (фиг. 1.1а). При реалните
усилватели коефициентътна усилване по напрежение намалява с повишаване на честотата,
поради което АЧХ вече не е права линия, а има формата, показана на фиг. 1.1б. Това се
дължи преди всичко на влиянието на свързващите капацитети и на намаляването на
коефициента на усилване по напрежение на самите транзистори при повишаване на
честотата.
При реалните усилватели ходът на АЧХ не е права линия. Обикновено при ниските и
при по-високите честоти има спадане на АЧХ.

5
 KU KU

f f
фиг. 1.1а фиг. 1.1 б

1.1.10 Крайно стъпало.

Схемата на един мощен нискочестотен усилвател може условно да се раздели на
три части: крайно стъпало, драйверно стъпало и предусилвателно (възбудително)
стъпало. Както се вижда от блоковата схема на фиг. 1.2, към тези основни стъпала могат
да се добавят схемите за защита на крайните транзистори от температурно претоварване
и късо съединение в изхода, различните схеми за индикация, защитните схеми за
високоговорителите и др. За всички тези схеми е необходимо съответното
токозахранване.
Обикновено описанието и изчисляването на мощния нискочестотен усилвател се
прави отзад напред, т.е. започва се с крайното стъпало. За да се получи по-голям к.п.д.
на крайното стъпало, най-често се използва двутактна схема на свързване на
транзисторите. От избраната чрез различни преднапрежения работна точка зависи
режимът на работа на тези транзистори.

ЗАХРАНВАНЕ

Входно
Драйверно Крайно
предусилва-
телно
стъпало стъпало
стъпало

Защита Защита Индикация

фиг. 1.2. Блокова схема на мощен нискочестотен усилвател

6
 1.3. Драйверно стъпало.
Задачата на това стъпало е да управлява крайните транзистори по напрежение и ток.
Комплементарната двойка транзистори Т1 и Т2 работят по отделно за положителните и
отрицателните входни сигнали. Те са обикновено средномощни ( 0,5 – 5 W ) и работят като
емитерни повторители.
Изискванията на драйверните транзистори за максимално допустимо напрежение Uce
са същите както при крайните, т.е. Ucemax > Ес + ( 15 – 20%)Ec. При симетрично двуполярно
захранващо напрежение е в сила изразът
Ucemax > 2Е + ( 15 – 20%)E.

Токът, който трябва да издържат драйверните транзистори, се определя от

максималният колекторен ток на крайните транзистори и техният коефициент на усилване по
ток. Драйверното стъпало осигурява необходимото преднапрежение „база – емитер” на
крайните транзистори, с което се определя и техният режим на работа.

1.4. Предусилвателно стъпало

Това стъпало трябва да осигури усилването по напрежение на целия усилвател, тъй
като драйверното и крайното стъпало обикновено са емитерни повторители с коефициент на
усилване по напрежение, по малки от 1. Съществуват най-разнообразни схеми на на
предусилвателни стъпала. Обикновено се използват транзистори включени в схема общ емитер.

1.2 Режими на работа.

1.2.1 Режим клас А.
В този случай работната точка се намира в средата на входната характеристика на
транзистора (фиг. 1.3). Този режим е удобен за работа с малки сигнали. При по-големи
входни сигнали има опастност от ограничаване на изходния сигнал и от поява на много
големи нелинейни изкривявания. При липса на входен сигнал началният колекторен ток е
с голяма стойност, което е причината при този режим на работа к.п.д. да бъде по-малък.
Режимът клас А намира най-широко приложение там, където сигналите са сравнително
малки – микрофонни усилватели, маломощни крайни стъпала и др.

1.2.2 Режим клас B.

Работната точка при него се намира в началото на входната характеристика на
транзистора (фиг. 1.4). В този режим транзисторите работят без начален колекторен ток и
к.п.д. е много голям. Едно двутактно крайно стъпало, работещо в клас B, внася много
големи нелинейни изкривявания в областта на превключване. Особено характерни за този
режим на работа са изкривяванията в изходния сигнал тип “стъпало” при подаване на
синусоиден сигнал на входа.

1.2.3 Режим клас АB.

При този режим на работа се подава малко преднапрежение, с което работната точка
на транзистора се измества малко надясно от началото, т.е. протича малък начален
колекторен ток (фиг. 1.6.). Така при работа на двутактно стъпало в режим клас АВ в

7
областта на превключване работят и двата транзистора за разлика от клас В, при който не
работи нито един. С това нелинейните изкривявания силно намаляват, а к.п.д си остава
сравнително голям. Това е причината в съвременните транзисторни нискочестотни
усилватели да се предпочита именно този режим на работа на крайните транзистори.

В крайните стъпала мощностите са относително големи и това налага съгласуване

между значителното изходно съпротивление на транзисторите и малкото съпротивление
на товара. За получаване на необходимите големи токове усилвателният елемент трябва да
има малко изходно съпротивление, т.е. крайните транзистори трябва да са мощни и да
бъдат включени по схема с общ колектор. Сигналът се усилва по напрежение в предните
стъпала, като в крайното обикновено той се усилва само по ток. Коефициентът на
усилване по ток на мощните транзистори зависи от самите транзистори (той е между 1- и
150) и от тока, при който се измерва.

IB IC

IC покой
UBE

UB t

t
фиг. 1.3 Режим на работа клас А

8
IB IC

UBE
A

UB t

t
фиг. 1.4 Режим на работа клас В

IB IC

A
UBE
IC покой t
UB

t
фиг. 1.5 Режим на работа клас АВ

9
1.5. Отрицателна обратна връзка
В НЧУ много широко се прилага ООВ , при която върнатият сигнал е обратен по фаза
на входния. Величината, която показва каква част от изходният сигнал се връща обратно на
входа , се нарича коефициент на обратната връзка и се определя от израза
U
β ов= oв
U изх
Коефициентът на усилване по напрежение на един усилвател с ООВ е:
U
K ов = изх
U ,
където U e входният сигнал за усилвателя, получен от разликата между действителният входен
сигнал и сигнала от ООВ, т.е.
Uвх= U – Uов.

Фиг.1.6.

При въвеждане на ООВ едновременно с намаляване на коефициентът на усилване се разширява

честотната лента на усилвателя. Когато ООВ съдържа честотнозависим елемент (например
кондензатор), се получава честотнозависима ООВ. За постоянен ток обаче ООВ е 100 %, т.е.
целият сигнал се връща на входа и усилването е равно на 1. Ето защо , ако във входа на
усилвателя се получи някакво постоянно напрежение, то не се усилва.
Благодарение на ООВ се намалява влиянието на разликите в параметрите на
елементите.
От всичко казано до тук се вижда, че тя е едно универсално средство за подобряване на
качествата на усилвателите.

10
2. Избор на схема
2.1 Примерни схеми.

2.1.1 Нискочестотен усилвател 120 W

2.1.1.1 Параметри:
Pизх=120 W върху товар 4Ω или
70 W върху товар 8Ω
Коефициент на нелинейни изкривявания: Кни<1% при максимална
изходна мощност и в целия чстотен обхват и К ни<0,1% при Pизх=100 W върху
товар 4Ω.
Честотен обхват: Δf = 10÷100 000 Hz при неравномерност на
амплитудно-честотната характеристика ±3dB.
Динамичен обхват: >90 dB.
Чувствителност: 775 mV.

2.1.1.2 Схема:

фиг. 2.1 Нискочестотен усилвател 120 W

11
2.1.2 Нискочестотен усилвател 80 W

2.1.2.1 Параметри:
Pизх=80 W върху товар 4Ω
Коефициент на нелинейни изкривявания: Кни<0,1% при максимална
изходна мощност и в целия чстотен обхват.
Честотен обхват: Δf = 15÷40 000 Hz при неравномерност на
амплитудно-честотната характеристика ±2dB.
Динамичен обхват: >90 dB.
Чувствителност: 200 mV.

2.1.2.2 Схема:

фиг. 2.2 Нискочестотен усилвател 80 W

12
2.1.3 Нискочестотен усилвател 200 W

2.1.3.1 Параметри:

Pизх=200 W върху товар 4Ω и

100 W върху товар 8Ω
Коефициент на нелинейни изкривявания: Кни<1% при максимална
изходна мощност и в целия чстотен обхват и <0,2% при изходна мощност 50
W.

Честотен обхват: Δf = 10÷60 000 Hz при неравномерност на

амплитудно-честотната характеристика ±3dB.
Динамичен обхват: >100 dB.

Чувствителност: 850 mV

2.1.3.2 Схема:

фиг. 2.3 Нискочестотен усилвател 200 W

13
 2.1.4 Нискочестотен усилвател 40 W
2.1.4.1 Параметри:
Pизх= 40 W върху товар 4Ω и
Коефициент на нелинейни изкривявания: Кни<1% при максимална
изходна мощност и в целия чстотен обхват и <0,2% при изходна мощност 50
W.
Честотен обхват: Δf = 20 ÷ 20 000 Hz при неравномерност на
амплитудно-честотната характеристика ±3dB.
Коефициент на усилване на целия усилвател: 20.
Входно съпротивление: rin = 30 kΩ.
2.1.4.2 Схема:

фиг. 2.4 Нискочестотен усилвател 40 W

2.2 Сравнителен анализ.

2.2.1 Предимства и недостатъци
Фиг.2.1 Входното стъпало на усилвателя представлява диференциален усилвател, изграден от
транзисторите Т1 и Т2.
На базата на транзистора Т2 от диференциалния усилвател се подава върнат от изхода на
усилвателя през R7 сигнал. Тази обратна бръзка е както при постоянен, така и при променлив
ток.
Постояннотоковата обратна връзка гарантира постоянното напрежение на изхода да
бъде винаги равно на 0. Променливотоковата обратна връзка определя усилването на
усилвателя и се осъществява от резисторите R6 и R7 и кондензатора С3.
Предусилвателното стъпало е изградено от транзистора Т4.

14
 За защитата на крайните транзистори от претоварване и късо съединение в изхода на
усилвателя е предвидена схемата с транзистори Т5 и Т6.
Кондензаторът С1 шунтира висококачествените сигнали на входа и по този начин пречи
в усилвателя да попадат сигнали с висока честота.
Кондензаторите С4, С6, С7 и С8 подобряват устойчивостта на усилвателя срещу
самовъзбуждане.

Фиг.2.2: Входното стъпало на усилвателя представлява диференциален усилвател, изграден от

транзисторите Т1 и Т2. Режимът на работа не тези транзистори се определя от тока осигуряван
от генератора изграден с транзистора Т3.
Комплементарната двойка Т9 и Т10 от драйверното стъпало усилва сигнала до
необходимата за задействането на крайните мощни транзистори стойност.
Посочените типове крайни транзистори са мощни двойки Дарлингтон, с което се постига
по-голяма ефективна стойност и компактност на схемата.
Защитата на крайните транзистори от късо съединение в изхода се осигурява от
токоограничаваща схема, изградена с транзисторите Т7 и Т8.
Използва се падът на напрежението вурху резисторите R 18 и R19 причинен от тока на
крайните транзистори.
Коефициентът на усилване по напрежение се определя от елементите на отрицателната
обратна връзка – R5 и R7.
Фиг.2.3 : За входен усилвател е използван операционен усилвател захранван със симетрично
двуполярно напрежение, което се стабилизира от ценеровите диоди D1 и D2.
С транзистор Т1 е изградено буферно стъпало с разделен товар. Инвертиращия изход на
това стъпало е свързан към базата на транзистора Т2, а от неинвертиращия изход чрез
резисторите R7 и R10 и кондензаторите С8 и С9 се изгражда отрицателната обратна връзка.
Транзистора Т2 усилва по напрежение.
Транзистора Т3 заедно с диодите D5 , D6 и резистора R8 представлява динамичен товар за
транзистора Т2.
Транзистора Т4 осигурява необходимото напрежение „ база-емитер” за крайните
транзистори, а с това и техния начален ток.
Драйверното стъпало е изградено с комплементарна двойка транзистори Т 7 и Т8, а
крайното стъпало се изгражда от двете двойки паралелно свързани транзистори Т 9- Т11 и Т10-
Т12.
Общата отрицателна обратна връзка е изградена от елементите – R 18, R3 и С3 и тя
определя коефициента на усилване по напрежение.
Стабилността на усилвателя при високи честоти се осигурява от кондензаторите С 9, С11
, С12 , С13 , както и от RC веригите R31-C16 и С7-R9.
Защитата на крайните транзистори от късо съединение в изхода се осигурява от схема,
изградена от транзисторите Т5 и Т6.
Схемата, показана на фиг. 10, има малък Кни (<0,1%) - при максимална изходна мощност,
за разлика от схемата на фиг. 12 за която К ни<0,2% при изходна мощност (Pизх) равна на едва
25% от максималната (Pизх= Pmax/4). Докато при схемата на фиг. 11, Кни<0,1% при Pизх равна на
83% от Pmax.
Чувствителността и на трите схеми е ниска (700÷800 mV), в сравнение с изискванията на
заданието, но най-ниска е тази на схемата, показана на фиг. 12 (200 mV).

15
Схемата на фиг. 2.4 е най – проста за изпълнение в сравнение с другите три, а и параметрите й
се доближават най – много до необходимият ми усилвател.

2.2.2 Избор на схема

Фиг 2.4 Входното стъпало на схемата е реализирано с диференциален входен усилвател
реализиран с транзисторите T1 и T2 .В сравнение с обикновенните транзисторни усилвателни
стъпала диференциалния усилвател има много предимства – два входа ,два изхода ,много добра
температурна стабилност ,много голям коефициент на усилване по напрежение,слаба
зависимост на параметрите от промените на захранващото напрежение,много добра
шумозащитеност, т.е. да усилва малки сигнали при наличие на големи смущаващи сигнали.
Крайното стъпало е реализирано с транзисторите T12 и T13 .Температурната стабилизация
на тока на покой на крайните транзистори се реализира с резисторите R11 и R12. Отрицателната
обратна връзка се реализира с елементите - R5,R6, и C2 .

И четирите схеми, представени по-горе, са подходящи за изпълнение на НЧУ с

параметри: изходна мощност P0=35 W, товар R0=16 ohm, амплитуда на входния сигнал Uin= 0,8
V, eднополярно захранване.
К. П. Д. и на четирите схеми са както следва:
120 80 200
η1 %= . 100=50 % η2 %= . 100=44 % η3 %= .100=49 %
240 , 180 , 408 ,
35
η4 %= .100=50 %
70
Избираме схемта показана на фиг. 2.4, тъй-като след сравнителния анализ установихме,
че тя е сравнително най - лесна за изпълнение и е по-близка до параметри на заданието,
отколкото другите три схеми. Също така тя има и най – голямо к.п.д.

3. Изчислителна част.
Изходни параметри
- Изходна мощност: Pизх=35W;
- Товар: Rт=16 Ω
- Амплитуда на входния сигнал: Uin=0,8 V
- Захранване: еднополярно

3.1. Определяне на стойностите на напрежението и тока при

максимална изходна мощност 16 Ω.
Напрежението върху товара при максимална мощност е:
U= √2.P max . RT = √2.35 .16=33, 46≈33V .
Umax = 33 V
Токът през товара при максимална мощност е:

16
 U 33
I max = = =2, 06 A
R T 16
За изчисленията приемам Imax = 2,1A.
За транзисторите на крайното стъпало Т12 и Т13 избираме два NPN транзистора от тип
2N3055, със следните параметри:

UCBO= 100 V, UCEO= 60 V, h21E=20 – 70, ICmax= 15 A, PCmax= 117 W.

За изчисленията избираме: h21E=20

Капацитетът на кондензатора С изчисляваме по следната формула:

( 2÷5 ) 10 6 ( 2÷5 ) 10 6
C= = =( 0 , 995÷2, 488 ) mF
2 . π . f Д . RT 2. 3 , 14 .20 . 16 ,
където fД е долната гранична честота на усилвателя.
Избираме стандартна стойност С = 2,2 mF.

3.2. Определяне на съпротивленията на базовите и емитерните

резистори – R15, R18, R19 и R20 на крайните транзистори:

(1÷2 ) U BE max ( 1÷2 ) . 1

R19 , 20= = =( 0 , 47÷0 , 95 ) Ω
I max 2,1

Избирам стандартна стойност R19 = R20 = 0,7 Ω.

Напрежението UBEmax се определя от графика 3.1.

Фиг. 3.1. Графична зависимост на IC от UBE на

транзистора 2N3055

При Imax=2,1 UBE ≈1

17
Стойността на колекторният ток на покой на крайните транзистори се определя по формулата:

Io=(2÷3)%Imax=(2÷3) %2,1=(42÷63)mA

Избираме Io=53mA
Съпротивлението на резисторите R15 и R18 се определя от отношението:
U BE ( I )−U BE ( I )
max 0 1−0,6
R15 , 18=( 10÷20 ) =( 10÷20 ) = (38 , 1÷76 ,2 ) Ω
I max /h21( T 12 ,T 13 ) 0 ,105

Избираме стандартна стойност : R15 = R18 = 57 Ω.

3.3. Изчисляване на захранващото напрежение.

EC = 2.Umax + R19.Imax + R20.Imax + UBEmax(T12) + UBEmax(T11)+ UBEmax(T10)+ UBEmax(T4) +
+ UCEsat(T7) + UCEsat(T5) + UД =
= 2.33 + 0,3.2,1 + 0,3.2,1 + 1 + 0,7 + 0,7 + 0,7+ 0,6 + 0,5 + 0,5 + 0,6 = 71,56≈ 72 V
Като вземем в предвид това, че захранващото напрежение може да спадне с 10% при
максимална изходна мощност, избираме :
EC = 80 V.

3.4. Определяне на разсейваната мощност в транзисторите от крайното

стъпало.
Мощността разсейвана в колекторите на всеки един от крайните транзистори Т12 и Т13
се определя по формулата:
E2C
PC max (T 12, T 13 )= +0,5 . E C . I 0
4 . π2 . R0
R0 = RT + R19 = 16 + 0,7 = 16,7 Ω
80 2
PC max (T 12, T 13 )= 2
+0,5. 80 .53 . 10−3 =11, 83 W
4 . ( 3 , 14 ) . 16 ,7
PCmax(T12,T13) = 12 W.

3.5. Определяне на мощността разсейвана в транзисторите Т10 и Т11.

Товарното съпротивление на Т10 се определя с израза:

RTOB(T10) = 0,9.h21E(T12).RT = 0,9.20.16 = 288 Ω,

RTOB(T10) =288 Ω.
U BE ( T 12 , I ) I
0,6 0 ,053
+ 0 T 12 =
0 ( )
I 0 ( T 10) = + =0 ,01 A
R 18 h 21 E 57 20

2
EC 802
PC max (T 10)= +0,5 . E C . I 0 (T 10 )= +0,5 . 80 .0 , 01=0 , 963W
4 . π 2 . RTOB ( T 10) 4 . 3 ,14 2 .288

18
 За Т10 и Т11 избирам комплементарна двойка транзистори BD139 – BD140, които са със
следните параметри:
UCBO = 80 V, ICmax = 1 A, PCmax = 60 W, h21E = ( 40 – 160 ).
За изчисленията приемам h21E = 100.

3.6. Изчисляване на елементите на генератора на ток с

транзисторите Т4 и Т 7.
На практика за осигуряване на необходимия режим на работа на транзисторите от
крайното стъпало е необходимо:
IГ(T 7) = ( 2 – 5 ).IBmax.
След заместване се получава на IBmax се получава:
I max 2,1
I Г =( 2÷5 ) = (2÷5 ) =( 2,1÷5 , 25 ) mA
h 21 E ( T 11, T 13 ) 20. 100
Избирам IГ = 3 mA.
В схемата е включен ценеров диод D1 с цел да се намали влиянието на пулсациите на
захранващото напрежение върху качествата на усилвателя. Избран е ценеров диод с
напрежение на стабилизация 6,8 V . Колекторният ток на транзистора Т4 се избира 3mA. За
нормална работа на ценеровия диод токът през него се избира поне два пъти по- голям от
колекторния ток на транзистора или IZ > 6 mA.
Тъй като стойността на този ток неможе да се намали при максимална изходна мощност
на , съпротивлението на резистора R7 трябва да се определя , като се вземе в предвид спадането
на захранващото напрежение с 10% при максимална изходна мощност, а именно:
E −0,1 EC −U Z 80−0,1 .80−6,8
R7 = C = =7 , 010 k Ω
I Z +I C ( T 4 ) ( 6,3+3 ) . 10−3
Избираме най – близката стандартна стойност R7 = 6,8 k Ω.
Максималната мощност, която ще се отделя върху диода при минимална изходна
мощност на усилвателя, т.е.
E −U Z 80−6,8
(
PD 1=U Z . C
R7 ) (−I C (T 4) =6,8. ) 7 , 01
−3 . 10−3 =50 mW

Избирам ценеров диод от типа КС168В със следните параметри:

UZ = 6,8 V, IZ = 10 mA, PZmax = 150 mW.
Съпротивлението на резистора R8 се определя като се вземе под внимание приетия
колекторен ток за Т4 , т.е.
U Z −U BE(T 7)−U BE( T 4 ) 6,8−0,7−0,6
R8 = = =1,8 k Ω
I C( T 4 ) 3 . 10−3
R8 = 1,8 k Ω
Съпротивлението на R10 зависи от тока, осигурен от генератора и се определя от
формулата:
U BE( T 4 ) 0,6
R10= = =200 Ω
IГ 3 .10−3 .
R10 = 200 Ω.
Мощността, която разсейва транзистора Т4 е незначителна, поради което за Т4
използвам маломощен NPN транзистор BC107.

19
 Мощността, която разсейва транзистора Т 7 е:
PC( T 7)=I Г . 0,5. EC =3. 10−3 . 0,5 . 80=0 , 12W =120 mW .
PC(T7) = 120 mA.
Освен тази мощност, транзистора T 7 трябва да издържа и цялото захранващо
напрежение, поради което е избран транзистор от типа BD137. От същият тип, трябва да бъде и
транзистора R6.
За възбудителен транзистор Т5 е избран PNP – BD138C, с коефициент на усилване по
ток h21E = 100.
Съпротивланието на резистора R9 в неговата емитерна верига се определя, като се
осигури известен запас за сигурност по формулата:
U BE(T 4)
R9 =
(2÷3 ). (I Г + I B max( T 10 ))
,
Максималният базов ток на Т10 се определя по формулата:
I max 2,1
I B max( T 10 )= = =1 , 05 mA
h 21 E (T 10 . T 12 ) 20 .100
IBmax(T10) = 1,05 mA.
Тогава за R9 се получава:

U BE(T 4) 0,6
R9 = = =( 47 , 96÷74 , 07 ) Ω
(2÷3 ). (I Г + I B max( T 10 )) ( 2÷3 ) . ( 3 .10−3 +1 , 05. 10−3 )

Избираме стандартна стойност R9 = 60 Ω.

3.7. Изчисляване на елементите от схемата за температурна стабилизация на

тока на покой на крайните транзистори.
За използваната квазикомплементарна схема на крайното стъпало е необходимо
отношението между съпротивленията на резисторите: R11/R12 = 2 .
На практика се приема R11 = 2 k Ω, a R12 = 2 k Ω ( потенциометър ).

3.8. Изчисляване на елементите от ООВ.

С цел да се намали температурния дрейф на усилвателя, съпротивлението на резистора R6
трябва да е равно на R1 и R, който е определящ за входното звено на усилвателя.
R6 = R1 = R = 33 k Ω.
За определянето на стойността на резистора R5 ни е необходим коефициентът на
усилване на целият усилвател, който се изчислява по формулата:
2 .U max 2 . 33
k= = =82 ,5
U in 0,8
R6 33 . 103
R5 = = =400 Ω
k−1 82 , 5
Избираме стандартна стойност R5 = 400 Ω.
Капацитетът на кондензатора от обратната връзка С2 определяме по формулата:

20
 ( 2÷5 ) . 106 (2÷5 ) .106
C2 = = =( 39 , 8÷99 ,5 ) μF
2. π . f Д . R5 2 . 3 ,14 . 20 . 400 ,
Избираме стандартна стойност С2 = 70 μF.

3.9. Изчисляване на елементите на диференциалният входен усилвател.

Максималният базов ток на Т5 е :
I Г +I B max (T 10 ) ( 3+1 , 05 ) .10−3
I B max( T 5 )= = =40 , 5 μA
h 21 E (T 5 ) 100
За изчисленията можем да приемем IBmax(T5) = 0,04 mA.
Базовият ток на Т5 не трябва да натоварва транзистора Т1 ( а това е и условие за по-
голяма линейност на сигнала) и за това:
I R =( 5÷10 ). I B max (T 5 ) =( 5÷10) . 0 , 040=( 0,2−0,4 ) mA
2 .
Приемаме IR2 = 0,3 mA.
U BE( T 5) +U R 0,7+8 . 60. 10−3
R2 = 9
= =3933 , 33Ω
I R2 0,3 . 10−3
Избирам R2 = 4 kΩ. Същата стойност трябва да има и R4, т.е R4 = 4 kΩ.
За колекторния ток на Т1 тогава се получава:
−3 0,3 . 10−3
I C (T 1)=I C (T 2 )=I R 2 +I B( T 5 )=0,3 . 10 + =0 ,30 mA
100
IC(T1) = IC(T2) = 0,30 mA.
Съпротивлението на резистора R3 от емитерната верига на Т3, изграждащ генератора на
стабилен ток се определя по формулата:
U BE( T 7)+ U BE( T 4 )−U BE( T 3 ) 0,7+0,6−0,6
R3 = = =1166 Ω
I C( T 1)+ I C (T 2 ) 2 . 0 ,30 . 10−3 .
Избирам R3 = 1 kΩ.
Капацитетът на С1 от входното стъпало се определя по формулата:
( 5÷10 ) . 106 ( 5÷10 ) . 106
C1 = = =( 1,2÷2,4 ) μF
2. π . f Д . R1 2 .3 , 14 . 20. 33 .10 3 .
Избирам кондензатор с капацитет С1 = 2,2 μF.
За осигуряване на добра честотна стабилност на усилвателя, капацитетът на кондензатора
С4 се избира да бъде 100рF. За С3 се избира кондензатор с капацитет 1nF.
За диоди от D2 до D7 избирам диоди от типа BAY 95, а за Т1, Т2 и Т3 избирам
транзистори от типа BC 639.

3.10. Изчисляване на елементите от защитната схема.

Резисторите R13 и R14 са еднакви. Съпротивлението им е еднакво 1kΩ. В този
случай R16 и R17 се определя по формулата:
I .R .R 2,1 .0,7 . 1000
R16=R17 = max 19 13 = =44 , 54 Ω
I max . RT −U D 6 2,1. 16−0,6 .
Избирам стандартна стойност R16 = R17 = 44 Ω.

21
 За Т8 и Т9 използвам транзистори от типа BC 182 и BC 212.

3.11. Определяне на елементите за честотна стабилизация.

Резисторите R21 и R22 са избрани със съпротивления 10Ω, кондензаторът С5 с
капацитет 0,1μF , а бобината L с индуктивност 5μН.
Защитните диоди D8 и D9 са от типа BYP401-200.

3.12. Определяне площта на радиаторите на крайните транзистори:

1400 . P C 1400 .12 16800
S= = = =137 cm2
0,9 .T jmax −T ок . ср. max −R thjc . PC 0,9 .200−40−1,5 .12 122

Площта на радиаторите трябва да бъде поне 137cm2.

22
 Списък на елементите

0значение Наименование и означение Кол. Забележка

R, R1, R6 Резистор РПМ- 1 33 kΩ/0,25 W/5% 3

R2, R4 Резистор РПМ- 14kΩ/0,25 W/5% 2
R3 Резистор РПМ- 11 kΩ/0,25 W/5% 1
R5 Резистор РПМ- 1400 Ω/0,25 W/5% 1
R7 Резистор РПМ- 16,8kΩ/0,25 W/5% 1
R8 Резистор РПМ- 11,8kΩ/0,25 W/5% 1
R9,R15,R18 Резистор РПМ- 157 Ω/0,25 W/5% 4
R10 Резистор РПМ- 1200 Ω/0,25 W/5% 1
R11 Резистор РПМ- 11 kΩ/0,25 W/5% 5
R12 Потенциометър 2 kΩ/0,25 W 6
R13, R14 Резистор РПМ- 11 kΩ/0,25 W/5% 2
R16, R17 Резистор РПМ- 144 Ω/0,25 W/5% 2
R19, R20 Резистор РПМ- 10,7 Ω/0,25 W/5% 4
R21, R22 Резистор РПМ- 110 Ω/0,25 W/5% 1
C Кондензатор К50-18 2,7 mF/ 16 V 1
C1 Кондензатор КЕА І І 2,2 μF/ 16 V 1
C2 Кондензатор КЕА І І 70 μF/ 16 V 1
C3 Кондензатор КЕА І І 1 nF/ 10 V 1
C4 Кондензатор КKpД- I B 100 pF/ 63V 1
C5 Кондензатор КKpД- I B 0,1 μF/ 63 V 1
L Бобина 5 μH 1
D1 Ценеров диод KC168B 1
D2 – D7 Диод BAY 95 6
D8, D9 Диод BYP401- 200 2
T1 – T3 Транзистор BC 639 3
T4 Транзистор BC 107 1
T5 Транзистор BD 138 C 1
T6, T7 Транзистор BD 137 2
T8 Транзистор BC 182 1
T9 Транзистор BC 212 1
T10 Транзистор BD 139 1
T11 Транзистор BD 140 1
T12, T13 Транзистор 2N3055 2
Отг. отдел Техническа Вид на документа Статус на документа
справка
ТУ – София Разработил Наименование,
Филиал Пловдив Вергиния доп.наименование
Добрева

23
 Дата на
Одобрил Нискочестотен усилвател Изм. Език Лист
изд.
Гл.ас. Бонев на мощност bg 1/1

1/1 Принципна схема на

24
 нискочестотен усилвател на
мощност
Изм. Подпис Дата
Опис ТУ София
Разр. Вергиния Добрева
Пров. ст.ас.Бонев филиал Пловдив
Норм.

Ф.№350762
4. Използвана литература
1. Савов А. – ,,НЧУ на мощност”, София, Техника 1987.
2. Соклоф С. – Приложение на аналоговите интегрални схеми.
3. Златаров В. – Ръководство за проектиране на аналогови схеми.
4. Шишков А. – Полу – проводникови елеминти І част. София,
Техника 1993.
5. Рачев Д. – Справочник на радиолюбителя, 1984.

25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36