20 Формиране на общите способности

За проявата и характера на общите способности индивидуалният стил на дейността има по-голямо значение, отколкото
при проявата на специалните способности.

Д. Уекслър вижда в интелигентността една глобална способност да се действува целенасочено

и експедитивно, да се мисли рационално и да се решават ефективно проблемите, които
възникват в средата.

Възможността за по-пълно разкриване на понятието интелигентност предлагат факторните

теории, които разкриват нейната структура във вид на активно взаимодействащи си
способности. Кетъл представя йерархична факторна теория за структурата на интелигентността
и способностите. Той разглежда генералния фактор (g) като два еднакви по важност, но
различни по функции и източници на детерминиране и развитие фактори, свързани с общите
способности, а именно обща флуидна интелигентност (gf) и обща кристализиране
интелигентност (gc). Под (gc) топй разбира онези способности, които са резултат от
натрупващия се в развитието опит. Под флуидна интелигентност се разбират предимно
биологичните детерминанти на способностите на човека. Всяка проява на способностите е
функция на определени фактори:

 Централни способности – основа на флуидния интелект

 Локални способности – вродените и придобитите организации на сензорни и моторни
участъци на мозъка
 Фактори – посредници – това са придобитите мисловни навици, които се формират в
резултат на обучението и се отнасят към кристализирания интелект

Върнън предлага ПЪК пет фактора в йерархичната структура на способностите. Най-високо в

нея е факторът (g), след това са два групови фактора, които се отнасят до вербално-
образователните (V:ed) и практико-техническите способности (K:ed). (V:ed) се подразделя на
словесен и числов. (K:ed) се подразделя на техническа осведоменост, пространствен субфактор
и навици за физически труд.

Дж. Гилфорд пък построява във вид на паралелепипед независим модел, който нарича модел
за структура на интелекта. Според него интелектът е аспект на обработка на информацията на
живия организъм, при който информация е това, което организмът разграничава. Гилфорд
подчертава, че задачата по развитие на способностите се свързва с ученето.