1.3.Общи изисквания към конструкторските документи.

За да се осигури необходимата еднозначност при изработването на конструкторските

документи са създадени стандарти за размерите и оформянето на чертожните листове,
основните надписи, списъци на съставните части, линиите, мащабите, стандартните
технически шрифтове, означаването на отделните съставни части.

1.3.1.Размери и оформяне на
чертожните листове.
Всяка техническа документация
съдържа определен брой чертожни лис-
тове /формати/, размерите на всеки от
които трябва да бъдат съобразени с БДС
ISO5457. Спазването на еднообразие на
размерите на форматите при изпълне-
нието на чертежите води до по-
рационално използване на хартията и
удобство при съхранението им.
Чертежът трябва да бъде
разположен върху най-малкия формат,
позволяващ да се постигне
необходимата яснота и
четливост.Определени са три групи размери на форматите:
-основни формати /първи избор/- това са най-често
използваните формати /Таблица 1.1 и Фиг.1.1/
-удължени формати /втори избор/- използват се
удължени изображения /Таблица 1.2./
-специално удължени формати (трети избор) –
използват се за изображения с много голяма дължина
/Таблица 1.3./.
Използват се формати с хоризонтално и
вертикално разположение на дългатна страна. Основния
надпис винаги се разполага в десния долен ъгъл на
формата, независимо от неговото разположение /фиг. 1.2./
Между края на изрязания лист и рамката на
чертожното поле остава гранична ивица. Допуска се от
лявата страна на форматите да се остави поле за
Фиг.1.1
перфориране и захващане в папка с широчина минимум 20
mm, а от другите страни широчината на граничната ивица трябва да бъде не по-малка от 20
mm за формати А0 и А1и не по- малка от 10 mm за форматите А2, А3 и А4 /фиг. 1.3./

Фиг.1.2

За да се улесни разположението на
чертежа при копиране или
микрофилмиране на форматите се Фиг.1.3
нанасят центриращи знаци (фиг.
1.4) – отсечки с дебелина не по-малка от 0,5 mm, започващи от края на листа и завършващи
приблизително на 5 mm след рамката на чертожното поле.
Рамката за ограничаване на чертожното поле се чертае с
контурна непрекъсната линия с дебелина над 0,5 mm.
За да се осигури точното разположение на чертожния лист
на чертожната дъска, върху форматите се нанасят и ориентиращи
знаци.
Препоръчва се върху на формата да се нанесе графичен
линеен мащаб и чертежът да се раздели на зони за по-лесно
определяне на месторазположението на детайли, допълнения, Фиг.1.4
изменения и други.
В четирите ъгъла на
всеки формат могат да
бъдат нанесени знаци за
изрязване- зачернени
триъгълници или по две
къси отсечки за всеки ъгъл
на формата.
Задължителни
графични елементи на
всеки формат са:
основният надпис,
рамката на чертожното
поле и центриращите
знаци. Другите графични
елементи, третирани в
стандарта, могат да се
отпечатат по желание.
В инженерната
практика все повече се
използват готови
отпечатани формати
вместо да се печатат всеки
път.
На фиг. 1.5 са
показани размерите на
формат А4.
Фиг.1.5
1.3.2. Основни надписи
Всеки технически чертеж или документ трябва да има основен надпис, който се
разполага в долния десен ъгъл в рамката на формата.
Стандарта БДС ISO 7200 определя правилата за
съставяне на основните надписи.
Основните надписи трябва да съдържат
следните елементи:
а - идентифицираща зона, която следва
да съдържа регистрационен (идентифициращ)
номер на документа;
b - наименование на обекта;
c - законен притежател на чертежа. Фиг.1.6
Примери за разположение на елементите
а, b, с са показани на фиг. 1.6
 Използват се три вида надписи за чертежи и схеми /фиг. 1.7/, за първия лист и за след-
ващите листове на спецификации и други текстови документи.

Фиг.1.7

Номерата на графите са поставени в скоби и се попълват, както следва:

- в графа (1) – наименование на обекта;
- в графа (2) – регистрационен /идентификационен/ номерна документа;
-в графа (3) – наименование и марка на материала;
-в графа(4 ) – знак за метода на проектиране;
-в графа (5) – маса на обекта в килограми с точност до грамове без да се посочва
дименсията;
-в графа (6) – основен мащаб на изображенията;
- в графа (7) - пореден номер на листа, ако документът е върху повече от един листа,
на първия лист се записва 1/n”;
-в графа (8) – общ брой (n) на листовете;
-в графа 9) – законен притежател на документа;
-в графа (10) – длъжности на участващите в изработката лица;
-в графа (11) – фамилии на длъжностните лица, участвали в изработването и
оформянето на документа;
-в графа (12) – подписи на длъжностните лица;
-в графа (13) – дата на подписване на документа;
-в графа (14) – означения на поредното изменение;
-в графа (15) – фамилии на длъжностните лица участвали в изменението;
-в графа (16) – подпис на лицето внесло изменението;
-в графа (17) – дата на внасяне на изменението.

1.3.3. Линии
В инженерната практика линиите са най-важните графични елементи за съставянето
на графични изображения и по-специално на чертежите и скиците. Използването им е
регламентирано в БДС ISO 128.
В чертежите и скиците се използват различни видове линии, чрез които условно се
представя различна графична информация. Те могат да се класифицират според дебелината
си и своята структура.
 Дебелините на линиите (БДС ISO 5450) се избират от следния ред: 0,18; 0,25; 0,35;
0,5; 0,7; 1,0; 1,4 и 2 mm и са зависими от големината на изображенията и вида на чертежа,
като за различните изображения (изгледи, разрези, сечения) тя остава неизменна ако няма
промяна в мащаба на изобразяването. При изпълнението на линиите трябва да се има
предвид , че разстоянието между две съседни успоредни линии трябва да бъде по-голямо от
дебелините на две дебели линии /минимум 0,7 мм/.
Видовете линии (изобразяването, наименованието и основното им приложение са
показани в Табл. 1.4 и фиг. 1.8.
Таблица1.4
 Фиг.1.8
Ако в едно изображение има съвпадащи линии трябва да се спазва следното предим-
ство на тяхното начертаване:
-видими контури и ръбове (вид А);
-невидими контури и ръбове (вид Е или F );
-проекции на секущи равнини (вид H);
-оси и равнини на симетрия (вид G);
-линии на центровете на тежестта (вид К);
-спомагателни размерни линии (вид Б);

1.3.4. Мащаби.
Най-удобно е обектите да се чертаят в естествената им големина. Често пъти това е
невъзможно: големите машини, съоръжения и детайли трябва да се чертаят намалени, а пък
малките детайли – увеличени. Изборът на мащаба зависи от сложността на предназначението
на изображението и той трябва
да осигурява ясно и еднозначно Таблица1.5
разчитане на показаната
графична информация.
Мащабът е отношение на
дължината на елемент от
чертежа към дължината на
същия елемент от изобразявания
обект.
/БДС ISO 5455/
препоръчва следните мащаби:
естествена големина –
мащаб 1:1;
увеличаващ мащаб –
мащаб с отношение, което е по-
голямо от 1:1 /нарича се
увеличаващ, защото отношението
се увеличава/.
 Препоръчителните увеличаващи мащаби са показани в таблица 1.5.
-намаляващ мащаб – мащаб с отношение което е по-малко от 1:1 /нарича се –
намаляващ, защото отношението се намалява/.
Препоръчителните намаляващи мащаби са показани в Таблица 1.5.
Означаването на мащаба се записва в основния надпис на чертежа, както следва:
-за естествена големина – мащаб 1:1;
-за увеличаващи мащаби - мащаб Х:1;
-за намаляващи мащаби мащаб 1:Х
Ако при изпълнението на чертежи е необходимо да се използват няколко мащаба
основният мащаб се записва в основните надписи, а останалите мащаби се записват до
изображенията за които се отнасят /фиг. 1.9/.

Фиг.1.9

Елементи с малки размери които затрудняват начертаването и оразмеряването им се

изобразяват като изнесени елементи в мащаб, по-голям от основният мащаб в чертежа.
Препоръчва се при чертежи с голям увеличаващ мащаб да се чертае и контура на
изгледа на обекта в естествена големина.

1.3.5.Стандартни технически шрифтове.

Надписите и размерните числа в
чертежите трябва да бъдат четими и ясни,
без украшение на буквите и цифрите с
еднаква височина и дебелина и да от-
говарят на стандарти БДС ISO 3098 /1-4,
които определят общите принципи за
изпълнение на шрифтовете: букви
(латиница, кирилица и гръцка азбука),
цифри (арабски и римски) и знаци.
Всеки шрифт се характеризира
/фиг. 1.10 и Таблици 1.6 a и 1.6 b / с:
h – височина на главните букви,
която се приема за размер на шрифта. Ре- Фиг.1.10
дът на стандартизираните височини h е
следният: 2,5; 3,5; 5; 7; 10; 14 и 20 mm;
 с – височина на Таблица 1.6 a
малките букви;
e – разстояние между
буквите;
b – най-малкото
разстояние между две
съседни основни линии на
шрифта;
e – разстояние между
думите;
d – дебелина на
линиите на шрифта;
Стандартизирани са
две отношения:
- шрифт А – d=h/14 (
в Таблица 1.6 a и
фиг.1.11а);
- шрифт Б – d=h/10 Таблица1.6b
(в Таблица 1.6 b и фиг.1.11b)
Всеки от шрифтовете
може да бъде:
- без наклон на буквите
(фиг. 1. 11и 1.13) и
- с наклон на буквите
под ъгъл 750 (Фиг.1.12 и 1.14).

Фиг.1.11 Фиг.1.12
Фиг.1.13 Фиг1.14