– II

: . - . , igiliev@tu-sofia.bg, $%.1260, * . 22-76

$% $ ,- $ –3 $% 0 - 12 $3. 4$ 5 6

$ , $:
[1] 9$- 3 $
[2] : 5., ; <=> ,3 03 $, ?? @ .,. * A $, 2001;
[3] C 3 , ; D 3 , "1$ A 6 3 $ $D $ $@- 3 $ $
D$ 2 ". * A $. < F . 1990
[4] : % , I $ $, 1$ D, $ $ A $, < $,1999
[5] K - 4, 4 % D, $ ,K ,1998
[6] : % I $ $, K D$ $ $ @ - $D 6 @ 3-2 -
$% . <., M 3 ,1996
I.

1873
1886 " # – $ $%

• 1895 , ) * – $ , +

) )

1902 ) . *
1920 * $
1921 / -" 1 )
HF /
VHF /
1937 * $
1939
1946 ) / , St. Louis
1947 = $ * * - Bell Labs
1950 1
1970 C*$
1970 D$ ARP $ H
1979 AMPS
1980 WLAN 802.11
1982 INMARSAT .
1982 NMT450
1984 TACS
1991 GSM cellular networks
1992 DECT
1992 HIPERLAN
1995 IS-95 CDMA – *$ CDMA
1996 TETRA $ .
1991 IMT2000 UMTS - Universal Mobile Telecomm.
System
2000 CDMA2000
2001 GPRS, EDGE GSM 2.5G
2003 WCDMA Z *
 II. – [*
) “ ” “ " :* , $
* . , , * * %
. $ * 3000 GHz.

III. [ *
a C *

) )
)
H a

• @ 6 $ F D$ ;
• 1$ - $ $ ;
• O .K 3 $ 3 $- ,- $ , $ 3 $ $% , 2 .5
$ 3 @- @ $;
• K $ $ $$ $. K % $@, $ 6 3 3 $ D$ $
2 $;
• < % - 3 $ 3 –- 3 $3 $. F D$ $3 - $3 3
D$ $ 2 $;
• K D $$ $.
• 1$ - D ;
• K ,6$ $ F D$ .

IV. Z . $ (* . )
) – * .) . * $
* . $ .
• Z . $ – 1873.

(1)

y E )

x
H

z
 • ) $
5$ - $ $ D $ 3 3D $, 6 6 $, 3 $ 26 $ D $@3
@ 6 $ $ D$ $ 2 $, 2 $ $ - 3 $. * $ @ $6$ $, 6 F$@$ $ $
6 3 $ $ E D$ $ $ H D- $ $ - 3 $ $ $ $,
- - , $ $ - 3 $ $ $ $@- 3 $ . = %P 3 ,6$0 H 3$
F, $ D D$ D- - (x,y,z) - E(x,y,z,t) H(x,y,z,t).
5$- $ 3 $ $ 6 3 D$ - @$ - 3 $ 2 $ D $ 3
- $ 3 @- @ $ , $ $ (1).

$ 3F D$ (2).

1 X $ 3 3 D$ $ F $ , $ (2)
1
Hx = ( Ce j z
+ De j z
)
Ex = Ae j z
+ Be j z
Zc
, Ez=0; Hz=0. (3).
E y = Ce j z
+ De j z
1
Hy = ( Ae j z Be j z )
Zc
A,B,C,D 3$ $ 3 $ . K X 3 - - $ $, 6
$@- 3 $ 3 @ 2 X $- 3 $z.Z $ 2 $ $ D$ D- - z 3 $ 6$
TEM 2 $.
µa
ZC = ,[ ] - A$ $ 3 6 32- $3 $ $. µ 3$ D$ $ $
a

6 $ $ 3 $ $3 $ $. 9$ 3 % - 3 $ 3 ( $ ,,D) µ = µ0 = 0 ,
$ $:
µ0
ZC = = 377 = j -Z 3 $ $ $ $@- 3 $
o

-Z 3 $ $ $ @$ A $ ; - O$@ $ 3 $ $.

< - % $@, $ $ (3) D- $ $ $E :

E x = Ae cos( t
z
z ) + Be cos( t
az
z) .
K2 6 $ 3,D$ $ - 3 $ $ -$ $P$ $ 2 $ – 2 $ @ 6 $ 2D
- D $ (- - 3 $ $ $ z). = $ $ D- $ $ $@ $ $ 2 $. 9$ 3 $ % @ @$ ,%
– $ ,,D = 0 = = µ0 0 .
E x = Exmax cos( t z) .
Z D- $ 6 3 D$ - A$ D 6 $ F, $ D
- 3 $ 3 .

O$@ $ $ 3 3 $ D$ $ $ 2 $
c 1
v = = 9$ 3 % - 3 $ 3 v = = c = 3.108 m / s
r µ0 0
 2 c
.z = . = 2 - 2 $ $ 2 $ $ = = .
f
• ) . $
K @$ $ D$ $ 2 $– - 3 $ 3 $ $ $
6 3 - 3- D $ $ K 0 2 D . Z $ $, - 3 $
2 E. = E × H
• 0 $ Z 2 $- @$ M - 6 $
Ex + E y = Ao 2
2 2

y y y
E
x x x

z z z

E E

• K ,6$ $ $- 3 $ 2 $3 $ $- @$
+
+ +
+
E

+
+ +
+

H
 E +

H -

V. f g , *
f
f *
g
M 3 D 3 ELF < 300 Hz
F $ 3 ILF 300 Hz - 3 kHz
< 2A 2 K @ D $ 2 $
VLF 3 kHz - 30 kHz
2
:2 2 LF 30 kHz - 300 kHz
5$@ D $/f $
< 2 MF 300 kHz - 3 MHz
0 3F $ $
f $
Z23 2 HF 3 MHz - 30 MHz
0 3F $ $
g $ 23 2
30 MHz - 300
4 VHF
MHz
: D UHF 300 MHz - 3 GHz
<$ D SHF 3 GHz - 30 GHz
30 GHz - 300 < %
4 D EHF
GHz $- 3 $
f- 6
F $6 300 GHz - 3000
THF
= D GHz
g $

"$ $

f f
c
=
f
VI. C g

• ; $

• k F

• > 3 $ $ –6 3 $ $
 C . : f -2 6 @ 6 $3 $ . <- 2 2
$@- , $ $.
M(f)

- fm 0 +fm f
B=2fm –X 6 $ $ 3- 2 $
@ 2 B $D- , $ 3- 2 $ D $ $ 3 - % $
C . : K ,6$ $ 3 3 D , $ . <- 2 2 $@-
3 P$ $ 6 3 $ fc. h g BW=2fm – .
@ 2 BW $D- , $ 3- 2 $ D $ $ 3 - % $
BW
S(f)

- fc 0 fc- fm fc fc +fm f
VII. = /
•
• 5$@ D
o 1$ $@- 23 $
o ; $
o k F DAB
o TV $@- 23 $
o ; $
o k F – DVB, HDTV
o f%P 3 , 4 % 26 ;
o 1G,2G,3G,4G…
o 4 % - F 3 $
o ; $
o k F
o WLAN
o 1$ $ , $ $ $ .
• <-2
o 1$ $@- 23 $
o ; $
o k F DAB
o TV $@- 23 $
o ; $
o k F – DVB, HDTV
o f%P 3 , 4 % 26 ;
o 1G,2G,3G,4G…
o 4 % - F 3 $
o ; $
o k F
o 1$ $ , $ $ $ .
• " ij
 II. Разпространение на електромагнитните вълни
II.1. Явления при разпространение на електромагнитната вълна
• Затихване;
• Отражение;
• Дифракция;
• Разсейване;
• Рефракция;
• Интерференция;
• Многолъчево разпространение;
• Фадинг;
• Доплеров ефект
Дифракция

Разсейване

Отражение

Доплеров ефект

фиг.
II.1.1. Затихване.
Има се в предвид не затихване породено не от загуби поради поглъщане, а от разсейване
на енергията поради разпространение – виж. фиг.1
ƒ От предавателя се излъчва сигнал с мощност Pt;
ƒ Антената на предавателя излъчва равномерно енергия във
E
П всички посоки – изотропен излъчвател;
H
А ƒ Плътността на мощността на разстояние d е:
d P
П = t 2 [W/m2]
Pt
4π d
ƒ Приемната антена има еквивалентна площ на приемане
Ае – еквивалентна площ на антената. Това е площта в
която антената „събира” енергията на електромагнитната
вълна, приетата мощност е:
Pr = ∫ П ds .
Ae
фиг.1
Pt
За дадения случай (сфера): Pr = Ae
4π d 2
 Следователно приетата мощност на сигнала зависи от еквивалентната площ на
приемната антена. За изотропен излъчвател (приемната антена приема от всички посоки с еди и
λ2 λ2
същ коефициент) Ae = . В този случай приетата мощност е: Pr = Pt .
4π (4π d ) 2
Коефициентът на предаване на средата в свободното пространствое:
P λ2 c2 P ⎛ λ ⎞
K= r = = . K dB = 10 log r = 20 log ⎜ ⎟ = 20 log ( λ ) − 20log ( d ) − 21.98 dB
Pt ( 4π d ) 2
( 4π fd )
2
Pt ⎝ 4π d ⎠
⎛ c ⎞
= 20 log ⎜ ⎟ = 147.56 − 20 log ( f ) − 20 log ( d ) dB
⎝ 4π fd ⎠
Затихването е равно на
L(dB ) = − K (dB ) = 32.45 + 20 log10 f ( MHz ) + 20 log10 d (km),

Пример 1

-60

-70

-80
100MHz
К [dB]

-90

-100 450MHz

900MHz
-110
1900MHz

-120
0 2 4 6 8 10
d [km]

ИЗВОДИ:
1. С увеличаване на разстоянието между предавателната и приемната антена
нивото на приетия сигнал намалява. Затихването се увеличава;
2. С увеличаване на честотата затихването се увеличава при едно и също
разстояние;
3. Огромно практическо приложение при енергийно оразмеряване на
радиолинията. Позволява да се определи изходната мощност на предавателя и
ефективната площ на предавателната антена, като е зададена минималната
приета мощност, типа на приемната антена и разстоянието между предавателя и
приемника.
 II.1.2 Отражение

θ θr

θτ

• Отражение от плоскости с идеална проводимост – без загуби;

• Отражение от диелектрици – със загуби
• Дефазиране на 180°;

II.1.3 Дифракция
Способност на електромагнитната вълна да „заобикаля” препятствия. Зависи от λ
и L – габаритите на препятствието. Получава се при съприкосновение на
електромагнитната вълна с върхове на препятствия.
• Радиосянака;
• Принцип на Хюйгенс-Фрнел – Зад препятствието се разпространява
вторична вълна;
• Промяна дефазиране на електромагнитната вълна;
• В резултат на интерференцията – Френелови зони
• От значение за радиотрасета с пряка видимост (λ<1m)
• В зависимост от коя френелова зона се закрива – увеличаване или
намаляване напрегнатостта на електромагнитното поле в точката на
приемане

T
R
Радиосянка
Френелови
зони

препятствие

II.1.4 Разсейване
Разсейване се получава и от краищата на остри проводящи препятствия – Принцип на
Хюйгенс-Фрнел.

• Получава се при разпространение в близост до неравномерни повърхности.

Неравномерността е съизмерима с дължината на вълната;
• Разсейване се получава и от краищата на остри проводящи препятствия –
Принцип на Хюйгенс-Фрнел.
• При малка λ разсейване в молекулите на въздуха и хидрометеори.
• Внася допълнително затихване и дефазиране.

II.1.5 Рефракция
• Получава се при разпространение в нехомогенни диелектрици. Например в
тропосферата. Затова явлението е характерно за тропосферна вълна
• Резултат промяна посоката на електромагнитната вълна

рефракция

Отражение+дифракция+Разсейване Многолъчево разпространение (фиг.1)

Многолъчево разпространение +движение ФАДИНГ

II.1.6 Фадинг
• Причина: Интерференция на множество вълни в точката на приемане.
Напрегнатостта на полето в точката на приемане е в резултат на векторното
сумиране на напрегнатостите на различните лъчи.
• Резултат: промяна на нивото на приетия сигнал. При движение в средата или на
приемника или предавателя нивото на приетия сигнал се променя.
10

-5
Magn [dB]

-10

-15
v=100km/h
-20
fc=900MHz
λ/2
-25

-30
0 20 40 60 80 100 120 140 160 180
t [ms]

Характерен е:
• при разпространение на късите вълни с отражение от йоносферата.
• при λ<1m и разпространение в градска или извън градска зона – мобилни
комуникационни системи.
Доплеров ефект
S

Δl
θ
X θ
Y v
v
d
fd = cos θ
λ
 II.2. Класификация
В зависимост от средата, в която се разпространява електромагнитната вълна съществува
следната класификация:
• Земна или приземна вълна. Това е електромагнитна вълна, която се
разпространява в близост до земната повърхност и най силно търпят нейното
влияние – дифракция, отражение, разсейване, поглъщане, дефазиране;
• Тропосферни вълни са тези, които се разпространяват в тропосферата и най
силно изпитват нейното влияние – разсейване и рефракця.;
• Йоносферни вълни. При тях електромагнитната вълна се отразява и разсейва
от йоносферата;
• Космически вълни. Изпитват слабо влияние от йоносферата и земята.

Космическа вълна

Космическа вълна
Йоносфера
(80 - 720 km)

Ионосферна вълна Мезосфера

(50 - 80 km)

Стратосфра
(12 - 50 km)
Тропосферни вълна

Приземна вълна
Предавател Приемник Тропосфера
Земя (0 - 12 km)
II.3.Особености на разпространение за различните честотни обхвати

Честотни
Честота Разпространение Йоносфера
обхвати
Екстремно ниски < 300 Hz
Приземна вълна
Инфра ниски 300 Hz - 3 kHz
Свръх дълги Земя
3 kHz - 30 kHz
вълни
Йоносфера
Дълги вълни 30 kHz - 300 kHz
Наземна/Отражение
Средни вълни 300 kHz - 3 MHz
от йоносферата
Отражение от
Къси вълни 3 MHz - 30 MHz
йоносферата Земя
Ултракъси вълни
30 MHz - 300
Метрови
MHz
Дециметрови 300 MHz - 3 GHz Директна вълна Йоносфера

Сантиметрови 3 GHz - 30 GHz

30 GHz - 300
Милиметрови
GHz
Оптични Земя
Инфрачервени 300 GHz - 3000
Видими GHz
Ултравиолетови
III. Антени
III.1 Предназначение
• Устройство с което се преобразуват електрическите сигнали от
предавателя в електромагнитна вълна в свободното пространство. Излъчва
се електромагнитна енергия в свободното пространство -Предавателна
антена. Напреженията и токовете от фидера се превръщат в
електромагнитна вълна.
• Устройство, което преобразува електромагнитните вълни от свободното
пространство в електрически сигнали. ”Събира електромагнитна енергия
от свободното пространство – Приемна антена.
• Равнозначност между предавателна и приемна антена.

Полувълнов вибратор
Ia
Ua

λ/2 λ/2

+ −
+ + − −
+ −
E

− +
− − + +
− +

III.2 Основни параметри

• Диаграма на излъчване – описва излъчващите (селективните) свойства на
антената в пространството - F (ϕ ,θ ) , където E ∼ I a F (r , ϕ ,θ ) . Широчина на
диаграмата – на ниво -3dB
ƒ Пример 1: Изотропен излъчвател – Хипотетична антена,
която излъчва (приема) равномерно енергия във всички
посоки - F (ϕ ,θ ) = const - сфера в пространството;
r
θ

Pt φ
Пример 2 – полувулнов вибратор
z

1
0.8

0.6
0.2

0.4 x

1
0.8
0.6
0.2

0.4 x

• Коефициент на насочено действие К.Н.Д– мярка за насочеността спрямо

еталонна антена (изотропен излъчвател). Отношение на излъчената
мощност в дадена посока спрямо осреднената мощност - излъчена във
всички посоки или спрямо излъчената мощност от изотропен излъчвател.
К.Н.Д ∼ F 2 (ϕ0 ,θ 0 ) . Например за полувълнов вибратор
max К.Н.Д=1.64 = 2.15dBi.
• Коефициент на усилване – Същото като К.Н.Д само, че спрямо
полувълнов вибратор.
• Поляризация
• К.П.Д
• Импеданс на антената
Z a = Ra + jX a = Rrad + Rl + jX a Rrad – съпротивление на излъчване; Rl –
съпротивление на загубите

III.3 Видове антени

• Изотропен излъчвател. Теоретична антена.
• Дипол. Два противоположно разположени проводника. Захранват се в
близките краища. Хоризонтални – хоризонтална поляризация, Вертикални –
вертикална поляризация. Използват се за къси и ултра къси вълни (метровия и
дециметровия обхват). За служебни връзки, радио и телевизионно
разпръзкване.
 изолатор

изолатор изолатор

Коаксиален
кабел

• Яги антена. Разновидност на диполната антена с допълнителни елементи. С

тях се повишава насочеността на антената и съответно коефициента на
усилване. Намира приложение както горната антена. Пример:

Model Frequency Gain F to B SWR Polarity Spacing Imp Con. Length No.Elem Area Wt.
714-ISP 680-755 14 dBi 23dB 1.3:1 V/H 30" 50 Ohms N-Fml 41 1/2" 10 .25 4 lbs.

• Четвърт вълнов вибратор. Използва се за КВ и УКВ

λ/4
λ/4
Фидер

Коаксиален
Проводяща кабел
плоскост

• Рамкови антени. Преди всичко се използват като приемни антени за ДВ, СВ,
КВ и УКВ.
 Ферит

бобина

Феритни антени- радиоприемници за ДВ и СВ

• Електрически къси антени L<< λ/4. Предавателни и приемни антени за

ДВ,СВ,КВ. Мобилни антени.

Екран

Към
предавателя

Предавателна антена за ДВ

• Параболични антени. Използват се за микровълнови връзки – както наземни

така и спътникови. Голямо усилване
 Параболични „огледала”

облъчвател

Офсетова
антена

• Рупорни. Като облъчватели за микровълнови антени

• Спирални антени. Използват се за, УКВ и микровълнови комуникации.
Облъчватели
• Други
 IV. Радиопредаватели
1. Предназначение – предаване на полезната информация чрез формиране и
обработка на сигнали, подходящи за предаване чрез електромагнитна вълна.
Основните компоненти на радиолинията са предавател, предавателна антена,
преносна среда (свободно пространство), приемна антена, приемник.
Антена Свободно пространство

Радиоканал

Предавател Преносна среда

Приемник
Фидер Антена

Радиоканал

2. Основни електрически показатели:

• Номинална изходна мощност;
• Честота на носещото колебание или работен честотен обхват;
• Широчина на честотния канал;
• Нестабилност на честотата на носещото колебание;
• Общ коефициент на полезно действие;
• Тип на модулация и нейни параметри. Максимален коефициент на
модулация, нелинейни изкривявания, кратност и др.
• Ниво на странични излъчвания – извън честотната лента на предавания
полезен сигнал;
• Параметри на полезния сигнал, носещ информация – сигналът в основна
честотна лента (честотна лента, амплитуда, скорост на предаваната
информация вид на кодиране и др.);
• Изходен импеданс;
• Захранващо напрежение;
• Други
3. Основни конструктивно-технологични показатели:
• Размери;
• Маса;
• Работен температурен диапазон;
• Валгоустойчивост;
• и др.
4. Класификация.
Може да се направи в зависимост от:
• работен честотен обхват – (ДВ, СВ, КВ, УКВ, СМВ, и т.н.);
• изходна мощност:
– Микромощни P<1W
– Маломощни 1W<P<100W
– Средно мощни 100W<P<10kW
– Мощни 10кW<P<100kW
– Свръх мощни P >100кW
• вида на предаваната информация:
 – Аналогови – предаваните информационни сигнали са непрекъсната
функция на времето. Обикновено обработката на сигналите се
извършва с помощта на физически процеси в устройствата. Разделят
се на звукови, видео (телевизионни), измервателни радиолокация др.
– Цифрови. Обработка с числени методи - Софтуер и хардуер.
Разделят се в зависимост от предаваната информация –, звукови
(телефония, радио разпръскване), видео (телевизионни), за пренос на
данни (клетъчни, радиорелейни, WLAN, радиолокация,
радионавигация и др.).
• Спътникови и наземни

5. Структура и функции на отделните блокове на радиопредавателите

Примерни структурни схеми
НЧУ КУМ- АМ ФВХ А
m(t)
НЧУ Мод. КУМ ФВХ А
m(t)
Accos(2π fc t)
f
Accos(2π fc t) fn
Амплитудна Амплитудна
ЗГ модулация ЗГ УЧ модулация

НЧУ КУМ- АМ ФВХ А

m(t)

Амплитудна
модулация
ЗГ ФАПЧ

ЗГ- ЧМ КУМ ФВХ ЗГ- ЧМ

НЧУ+ЧК А НЧУ+ЧК КУМ ФВХ А
m(t) m(t) f
fn
Честотна модулация Честотна модулация

НЧУ+ЧК ЗГ+ЧМ КУМ ФВХ А

m(t)

Фазова модулация
ФАПЧ

КГ ГУН
ДЧ2 fk/P ФД НЧФ
f
fn
fk
fc
fc/N ДЧ1
f
fn
Програмируем
ФАПЧ коефициент на
деление N

6. Основни типове модулация на хармоничен сигнал

 m(t) s(t)
Модулатор

Accos(2πfc t)

Генератор

Носещ хармоничен сигнал:

s(t ) = A(t ) cos [ 2π f c (t )t + ϕ (t )]
Модулиращ информационен сигнал – сигнал в основна честотна лента.
Модулация – промяна на някои от параметрите на носещия хармоничен сигнал във
функция от модулиращия сигнал. Промяна на:
A(t) – амплитудна модулация – AM (AM);
fc(t)- честотна модулация- ЧМ (FМ) ;
φ(t)- фазова модулация- ФМ (PМ);
Аналогова модулация – модулиращият сигнал е непрекъсната функция на
времето (аналогов сигнал).
Дискретна модулация – модулиращият сигнал е дискретна функция на времето с
която се представят предаваните символи.

5.1 Амплитудна модулация

s(t ) = A(t ) cos [ 2π f ct + ϕ0 ]

m(t) s(t)

Accos(2πfc t)

Модулиращ сигнал
m(t)
Am

m(t) = Amcos(2πfmt) t

Носещ сигнал
c(t)
Ac

t
c(t) = Accos(2πfct)

Модулиран сигнал
 s(t) Ac[1+Am]

Ac

t
s(t) = Ac[1 + Amcos(2πfmt)]cos(2πfct)

Спектър на модулиращия сигнал Спектър на модулирания сигнал

|M(f)| |S(f)|

f
-B 0 +B f -fc-B -fc -fc+B 0 fc-B fc fc+B

5.2. Честотна модулация

Към генератор
m(t) s(t) Um(t) на харм. колебание

Модулиращ сигнал
m(t)
Am

m(t) = Amcos(2πfmt) t

Носещ сигнал
c(t)
Ac

t
c(t) = Accos(2πfct)

Модулиран сигнал
s(t)
Ac

t
s (t ) = Ac cos [ 2π ( f c + m(t ))t ]

5.3. Фазова модулация

dϕ
t
ω= ϕ (t ) = ∫ ω (τ )dτ
dt −∞
Извод: за да се получи фазова модулация може да се използва честотен модулатор, а на
модулиращия сигнал m(t) да се направи диференциране. И обратното за да се получи ЧМ с
фазов модулатор е необходимо да се интегрира модулиращия сигнал.
 Дискретни модулации
Основен параметър кратност на модулация M = 2n- където n са броя на битовете в
един символ, а M показва броя на състоянията на модулирания параметър (Амплитуда,
честота ,фаза и т.н.).
Видове:
М - кратни дискретни амплитудни модулации: M-ASK (Amplitude Shift Keying).
За k-тия символ модулираният сигнал е:
sk (t ) = Ak cos [ 2π f ct + ϕ0 ] , Ak – амплитуда на к-тия символ
dk n S(t)
S/P ЦАП

NRZ Accos(2π fc t)
M-ASK

M=2n ЗГ

Пример 2 ASK
d
1 0 1 1 0 1
Мод. 2-ASK
t
dk S(t)
NRZ s(t)
Accos(2π fc t)

t
ЗГ

Векторна диаграма за 4-ASK

-2 0 2 Acos(ωct)

-3 -1 1 3

М - кратни дискретни честотни модулации – M-FSK (Frequency Shift Keying)

За k-тия символ модулираният сигнал е
sk (t ) = A cos [ 2π f k t + ϕ0 ] . Броят на честотите е равен на кратността на модулация
f k ∈ { f1 , f 2 ,..., f M }
d 2 FSK
1 0 1 1 0 1
t
dk n S(t)
S/P ЦАП
s(t)
NRZ Мод.
M-FSK
t
M=2n

М - кратни дискретни фазови модулации – M-PSK (Phase Shift Keying)

sk (t ) = A cos [ 2π f ct + ϕk ]
⎡ 2π i ⎤
sk (t ) = A cos ⎢ωc t + за 0 ≤ t ≤ Ts и i = 0,..., M − 1
⎣ M ⎥⎦
8PSK Q
cos(ϕ i)

Acos (ωc t) sк(t)

n ROM
di S/P
ϕi
Σ Y1
M-PSK I
sin(ϕ i) 2π / M

- A sin (ωc t)

Пример
⎧ 0 за d=1 ⎧ A за d=1
2-PSK, sk (t ) = A cos [ 2π f ct + ϕk ] , ϕk = ⎨ Sk = ⎨
⎩π за d=0 ⎩− A за d=0
NRZ si1 si(t)
s2 d12 s1
mi
0 е1
A cos (ωc t )

d 2 PSK
1 0 1 1 0 1
t

s(t)

М - кратни дискретни квадратурно-амплитудни модулации – M-QAM

sk (t ) = Ak cos [ 2π f ct + ϕk ] sk (t ) = S I (t ) cos(ωc t ) − SQ (t ) sin(ωc t )
sk (t ) = A [ ai cos(ωc t ) + bi cos(ωc t ] за 0 ≤ t ≤ Ts
 ЦАП Q 3 16 QAM
0000 0001 0011 0010

mi S/P A cos (ωc t) si(t)

Σ 1000 1001
1
1010
1011
I
M-QAM -3 -1 1 3
ЦАП -1
1100 1101 1111 1110

- A sin (ωc t) 0100 0101 0111 0110

-3

Пример - QPSK
Q
0,1 1,1
s3 A s4
mi ROM Acos (ωc t)
S/P sk(t)
0 -1 Σ
A 1 1
-A NRZ
I Q PSK

s2 s1
-A
0,0 1,0 - Asin (ωc t)
QPSK,
 IV. Радиоприемници
Предназначение – приемане на полезната информация чрез обработка на сигнали,
получени от приемната антена.

1. Основни електрически показатели:

• Чувствителност – Параметър, показващ минималното ниво на входния
сигнал на приемника при което се постига определено качество на
информацията (сигналите) в неговия изход. Дава се като напрежение –
[μV], относителна мощност спрямо един милват – [dBm], при определено
отношение сигнал – шум S/N [dB] или коефициент на шума на
приемника [dB]. Зависи от методите за обработка на сигналите и
параметърът е свързан с общия коефициент на усилване на приемника и
коефициентът на шума на приемника.
• Избирателност. Това е способността на приемника да потиска
нежеланите сигнали. Показва колко пъти може да потисне нежелан
сигнал. Мери се в [dB];
• Динамичен диапазон;
• Широчина на честотния канал;
• Тип на модулация и нейни параметри. Максимален коефициент на
модулация, нелинейни изкривявания, кратност и др.
• Параметри на полезния сигнал, носещ информация – сигналът в основна
честотна лента (честотна лента, амплитуда, скорост на предаваната
информация вид на кодиране и др.);
• Входен импеданс;
• Захранващо напрежение;
• Други
2. Основни конструктивно-технологични показатели:
• Размери;
• Маса;
• Работен температурен диапазон;
• Валгоустойчивост;
• и др.
3. Класификация.
В зависимост от структурата на реализиране:
• Линейни приемници;
• Супер хетеродинни приемници – с едно или две преобразуване на
честотата;
В зависимост от вида на предаваната информация:
• Аналогови
• Цифрови.
От приложението
• Спътникови;
• Наземни;
От честотния диапазон
 4. Структура и функции на отделните блокове на супер хетеродинните
радиоприемници

A ВхУ РЧУ СМ ЛФ МЧ МЧУ ДЕМ У

fs fi БОДС
r(t) fh

Настройка
Хетеродин

fs – честота на носещия сигнал (входния сигнал);

fh – честота на хетеродина;
fi – междинна честота;

Ако
fh>fs – приемник с горна настройка на честотата f i = f h − f s ;
fh<fs – приемник с долна настройка на честотата f i = f s − f h ;
fh=fs – приемник с директно преобразуване на честотата fi = 0 ;

Избор на междинна честота (виж. упражненията)

Основни параметри на суперхетеродинния приемник:

Освен общите, изброени по горе, суперхетеродинния приемник има още следните
параметри:
• Избирателност по съседен канал;
• Избирателност по огледален канал. Огледална честота f im = f h + f s ;
• Избирателност по междинно честотен канал
 Принцип на работа

r(f)
A
r(t)
Огледални канали fh Приемани канали

ВхУ
Приеман канал
r’(f)
РЧУ АЧХ на РЧУ+ВхУ

СМ Огледални канали fh fs f
fs
fh

i(f) fi=fs-fh
Хетеродин
fi

fh fs f
fi
ЛПФ
МЧ МЧ
ЛПФ Полезен
сигнал
i(f)
МЧУ Шум +
смущение

fi fh fs f
ДЕМ Междинна честота

m’(f)

0 f
 Цифров приемник с директно преобразуване на честотата

СМ
НЧФ НЧУ
АЦП

Цифрова обработка
Дефазатор
A ВхУ РЧУ +45˚ Изходни
Хетеродин данни
r(t)

Дефазатор
fs=fh -45˚
fi=0
НЧФ НЧУ
АЦП

Сигнален процесор

Цифрова обработка – филтрация (осигуряване избирателност по съседен канал)

демодулация, откриване и корекция на грешката и др.
1

1.1

,
. ,
.

, , .

1.2
, ,
,
. !
.
, :
;
.
$
. $
.
% 70
( . ) 70- $ .
+
.
$
. ,
,
.
% + . )
,
- .
- , .
,
, (BS). !
(MS). 1 ,
. .
.
 1.3 " #

MS
BS
BS

MSC

HLR VLR

7
% MSC

.1.1
9 .1.1 $
. : (Mobile Station MS),
(Base Station BS)
(mobile switching center - MSC).
,
.: ,
+ . MS
- . !
- .
( e - ,
.
<
.<
$ ( ). <
. ) -
.)
$ . %
. (

. :
( , ,
. .).
=
, .!
.
,
. )
, +
( ). .9 MSC
+ > . ? MSC
BS.
 MS, BS MSC
.@
, MS ,
. A MS
+ , MSC HLR (home
location register - + ) VLR (visitor location register -
). @ $
.
( , +
$ . HLR
,
.
( HLR
. VLR , MSC. :
. 1 $
HLR. :
„ ”
.) HLR VLR
.
@ ,
: $
.
%
(operations and
maintenance centre - OMC).

.9 $
.(
,
( ) !@
. MS $
(handover) – .1.2 .

BS
BS
BS MS
% S

.1.2 .1.2
) ( )
. % -
+ , MS BS
- .1.2 . @
–
(time division duplex TDD)
(frequency division duplex FDD) – .1.3.
 FDD
fdupl

!
?

.1.3
) FDD ( GSM).
? fdupl
, .
, 100dB
. . :
, ,
$ .)
.

1.4 D
<
,
. + -
$ , . :
.
: , ,
.
\ ,
,
.A ,
$ , -
. : ,
.
-
, + .

1.5 F
1
-
.@
. !
( , , )
.
A ,
.)
: , ( ),
.)
:
FDMA (frequency multiple access) – ;
HDMA (time multiple access) – ;
CDMA (code multiple access) – .
? $ ,
.) ,
.:
-
. :
. )
, .
,
, .

.
! !
FDMA
TDMA
) )
T3
T1 T2
T1
f1 f2 f3 ? f1 ?

! CDMA

. 1.4

F - FDMA
, (
) .1.4.
\
.
F - HDMA
9 . )
.: $
– .1.4. :
. )
( ) , . <
N
R bits/s, N.R bits/s. ,
,
TDMA + FDMA. N
+ ,
. A
TDMA FDMA.
F - CDMA
) + , 9 , +
, $
.A $, CDMA +
 .A + .
+
.)
– .1.4. e $ ,
+ .
.
)
.
: .
! +
, ,
. . :
3 4 .